Pain/Болка
Момичето се бе скрило в един ъгъл.Цялото трепереше.Беше го страх да погледне нагоре,защото знаеше,че ако го направи това ще е последният път,когато вижда нещо лошо,а тя не искаше..Искаше да вижда как децата се смеят с нея,как кучето й я облизва всяка сутрин,когато станеше,как баща й я въртеше във въздуха,когато бе послушна,как майка й бързо се отказваше от наказанията,които й даваше,когато бе направила някоя пакост..Но това бе преди години,а сега искаше само да види приятелите си,които биха дали всичко за нея,биха се хвърлили и в огъня само за да я спасят,но тя не искаше..Не разбираше какво е направила,че този мъж я бе харесал,да беше хубава,но имаше и много по-красиви от нея.Имаше момичета,които биха я убили,за да бъдат до мъжа,който в момента я търсеше.Искаше да види очите на баща си,усмивката на майка си,която й вдъхваше кураж,но уви,тя знаеше,че това е нейният край.Бе се съгласила на него и сама си бе виновна,че бе толкова доверчива.Преди не беше такава,преди тя беше изградила бетонни стени около себе си,но се появи едно момче,момче,което взе дъха й и сърцето й,а после,тя страда за него и сега се бе поддала на нуждата да има някой до нея,но бе избрала грешният човек..
-Хайде красавице..Излез,знаеш,че нищо няма да ти направя!-примоли се изкуствено мъжа,който оглеждаше къщата си за момичето.Бяха го привлекли дългите й прави коси,малките й розови устни и красивите й синьо-зелени очи.Желанието у него бе нараснало достатъчно през последните няколко седмици,когато я наблюдаваше как се връща от училище,бе извършвал много зверства,но никой не бе заподозрял младият мъж.Дори момичето се бе поддало на красотата му,на прекрасният му глас и на сивите очи,изпълнени с някакво желание..Тя бе твърде малка,едва на петнадесет,за да разбере това желание.Бе чела в книгите какво разчитали жените в очите на любимите си,но уви,тя не разчиташе нищо освен доброта,която лъжеше така изкусно..Мъжа вдиша дълбоко и затвори очи,заслуша се,знаеше,че тя ридае,просто трябваше да слуша внимателно,но за Бога не се чуваше нито шум,сякаш красавицата се бе изпарила..-Мамка му..-изруга тихо той и сложи ръце зад тила си.Бе разбрал,че избърза,ако спечелешедоверието й още малко щеше да стане много по-лесно,тя щеше да бъде негова по нейно собствено желание,щеше да я омае,да я вземе със себе си и да се махнат от този град..А след като му омръзнеше щеше да я убие,а сега ставаше трудно,защото трябваше да се оттърве от красавицата ведна щом утоли желанието си.Но с нея едва ли щеше да стане бързо,както с другите момичета..Те не се дърпаха и му бяха скучни,а той знаеше,че тя ще се дърпа,че няма да иска,че ще пожеае да избяга..А това по някакъв странен начин го устройваше,той искаше да вижда страха в очите на жертвите си,обожаваше този страх..Понякога страха показваше,че може би момичето няма да се справи добре,но друг път показваше истински страх,такъв от какъвто кръвта ти замръзва,а сърцето ти изхвърча от гърдите си..Страх,от който стомаха ти се свива,иска ти се да избягаш,да се скриеш,но знаеш,че заради този страх той ще те намери..Определено сивите му очи те омайваха,а тъмно русата му коса те караше да прокараш пръсти през нея.Пълните му червени устни те подлъгваха да ги вкусиш,а тялото му те караше да искаш да го видиш,да го докоснеш,да ахнеш при допира..А мекият му сладък като мед глас бе привлекателен,оплиташе те в мрежите му,караше те вярваш в това,което казва.Кожата му бе леко тъмна,с приятел лек загар,показващ,че той определено има стил..А прилепналите дрехи,с които бе облечен те дразнеха,искаше ти се да ги махнеш,за да видиш тялото му.Очите му показваха най-силно желанието му.Те бяха скрити под дълги гъсти мигли,точно като на кукла,може би и той бе такъв,но показваше,че и той има сърце, че и той е човек..Но вътре,дълбоко в себе си знаеше,че човечността му я няма,че той има сърце,но то не обича или поне не досега,но дали някой ден щеше да се намери някой,който да обича такова чудовище?Ако се намереше,то тя нямаше да знае за зверствата му,а когато узнаеше..Щеше да се страхува..Да иска да избяга,а тогава щеше да му се наложи да я убие,но знаеше,че няма да е толкова лесно,защото тя щеше да избяга,но той щеше да я намери,а тогава горката жертва щеше да умре по усобено жесток начин..
-Хайде,красавице!Моля те,излез!Омръзна ми да стоя и да те чакам!-проговори отново той,с нотка раздразнение.Момичето стискаше здраво очите си,не смееше да гъкне,защото ако го направеше..Спомни си окуражителния поглед на майка си и отвори очи.Избърса сълзите си и стана.Внимаваше къде стъпва.Вървеше на палци точно както се бе учила да танцува балет.Знаеше,че така той няма да я чуе,нямаше никакъв шанс някой да я чуе изобщо..Мъжа седна на дивана и отново затвори очи,заслуша се,само една малка грешка..Само това му трябваше,за да разбере къде е красавицата му..А въпросната вървече внимателно,палците започваха да я болят,отдавна не бе танцувала балет..Стисна здраво очи и направи една стъпка.Падна,не можа да се задържи и падна.В опита си да се хване за нещо тя бе съборила една ваза и мъжа чу това.Усмихна се самодоволна и стана.С бързи крачки се качи на втория етаж,а момичето се изкачваше към третия.Той я видя,лъчезарна усмивка се появи на лицето му,а момичето погледна назад изплашена,а после се обърна и продължи нагоре.Спъна се от бързината си и падна.Удари брадичката си на твърдите метални стъпала и поряза ръката си на тях.Тъпа болка се появи в дясното й коляно.Когато понечи да стане,мъжа я дръпна за крака на надуло,а тя изпищя.Удряше главата си в твърдия метал,както и тялото си.Силна болка се появи навсякъде в него,а от очите й закапаха сълзи.Той я изправи и я държеше за кръста.
-О,не,не!Не плачи,миличка!-каза й той,изтривайки сълзите й,тя се направи опит да се отдръпне от него,но той бе прекалено силен..Мъжа изсумтя и я взе на ръце.Притискаше я здраво към тялото си,харесваше му да чувства топлината от нейното.-Сега ще почистим раните ти,а после ще се забавляваме.-прошепна й тихо в ухото.Сякаш говореше на малко дете..Красавицата зарида повече,а той притисна леко устните си в косата й.Стомаха й се сви,а тя потръпна.Не усети кога я бе оставил на леглото и бе отишъл в банята.Сега бе моментът да избяга.Но как?Та тя не можеше да се помръдне..Чувстваше болка по цялото си тяло.Тя стисна очи.Нямаше какво да направи.Не можеше да се обади на никого..В същият миг мъжа се върна с аптечка в ръка и с чаша вода.Остави аптечката на пода и седна на леглото до жертвата си.Надигна леко главата й,за да отпие глътка вода.Тя не се съпротиви,бе жадна,гърлото й гореше..-Добро момиче..-прошепна й насилственика и я остави да легне.Извади нужните му неща и започна да почиства раните,които бе получила при срещата си със стълбите.Наложи се да събуе дънките й,тя се съпротиви доста,но в крайна сметка мъжа успя да ги събуе,бе изпозвал малко сила,наистина малко..Когато докосна кожата на единия й крак,момичето настръхна.Пръстите му бяха ледени,той се засмя тихо и погали нежно бедрото й,тя се опита да свие крака си,но той го държеше здраво.Галеше я нежно,искаше да и достави максимално удоволствие..Тя ридаеше тихо,но него не го интересуваше,нуждата бе огромна сега..Мъжа съблече и останалите й дрехи и целуна нежно рамото й.
-Защо аз?-попита го тихо тя.Той й се усмихна очарователно и я погали по косата.Момичето го гледаше с красивите си очи,а той не откъсваше своите от нейните.
-Защото си прекрасна.-отговори й.-Защото ти единствена бе толкова прекрасна,толкова сладка,толкова нежна..-заговори й леко той,а тя преглъна шумно.Ръката му се спусна между гърдите й,мина между ребрата й и се спря на едното й бедро.Устните му нежно галеха врата й,а не след дълго и челюстта й.Толкава я бе хаесал,бе хлътнал по нея,искаше я само за бесе си и нямаше да позволи на никой да я пипне..Щеше да бъде негова и ничия друга..
-Отвращаваш ме..-промълви тихо красавицата,а той стисна челюстта си,хвана грубо ръката и се надвеси над нея.Хвана челюстта й грубо.Стискаше я,с колкото сила имаше.Болеше я,много я болеше..
-Ако те чуя да го кажеш отново ще съжаляваш..-каза й през зъби и я целуна грубо.Тя стискаше устните си,но той ги разтвори насила.Езикът му се влете властво в нейния и колкото и да се опитваше да се отдръпне от него тя не успяваше..Надяваше се само че ще има справедливост за насилственика й дори и тя да не е жива..Мъжа я пусна и съблече тениската си.И ето го ефекта..Тя поиска да пипне божественото тяло,да го усети,но стана дори и по-добре..Усещаше го над нейното,плътно прилепнало към нейното..Сега ръцете а насилника бяха нежни.Галеше я по цялото й тяло,а тя се дърпаше.Не успяваше да се измъкне.Мяташе се като котка,но той бе твърде силен,сякаш бе изваян от мрамор,тялото му бе толкова твърдо,толкова предизвикателно че..
-Моля те,пусни ме..-гласът й бе толкова глух,страхът ясно се подразбираше.Молеше го..Никоя преди не го беше молила.Не бе сгрешил в преценката си,че тя ще се дърпа.Направи го,всеки път,когато го направеше той й посягаше.Бе разцепил устната й,едната й буза бе зачервена,а на места по тялото й имаше синини.Болеше я навсякъде и то още преди да се свържат,преди да бъдат едно цяло..Мъжа свали бързо дънките си,а после нейното бельо и своето.Удари я още няколко пъти,но тя не спираше да се съпротивлява дори и когато бяха свързани.Понякога му се налагаше да спира само за да я усмири.Накрая,когато я докара до удоволствие и самия себе си,я бе оставил за момент само за да си почине,за да може да довърши работата си.Минаха няколко минути и той легна до нея.Уви ръце около нея,устните му бяха до ухото й.Красавицата продължаваше да плаче,тя не бе спирала,болката вече не я интересуваше,искаше просто всичко да свърши,не издържаше..Не я интересуваше,че бе изнасилена,подлъгана..Искаше да умре,сърцето й да спре да бие..Толкова ли невъзможно бе?
-Ти си добро момиче..-прошепна й мъжа,а лицето и се сви в гримаса.-Беше прекрасна,най-добра от всички..-той продължи да й шепти колкомного му е харесало..Колко много иска да задържи,но ще трябва да се оттърве от нея..Значи желанието й щеше да се сбъдне..Може би скоро щеше да е мъртва.А може би не,той можеше да я задържи,да я използва всеки Божи ден..Ръцете му се спускаха по цялото й тяло,вече не потръпваше при допира му.Бе свикнала,ако потръпнеше той можеше да я удари и да я боли повече..Затвори очи и захлипа леко с глас.Мъжа продължи да й шепти цяла вечер,а тя се бе свила в ръцете му,имайки надеждата,че всичко ще свърши скоро,че ще има възмездие за насилника й..Рано сутринта,когато той вече бе заспал,тя реши да се опита да се измъкне.Току-виж успяла,а ако не успееше то той щеше да я убие и да сложи край на всичко..Когато бе седнала на леглото,изплъзнала се ловко от ръцете му,сега обуваща дънките си,нежна ръка хвана нейната и я придърпа назад.Мъжа се надеси над нея със сурово изражение.Удари я,първи път,втори път..По лицето й отново започнаха да се стичат сълзи..Оставаха още няколко фатални удара и тя щеше да издъхне.Това бе радост за нея..Мъжа беше ядосан,искаше тя да разбере,че той е господарят тук..Отново се сляха,но този път тя не се съпротивляваше,нямаше сили,а той бе груб,причиняваше й болка..Голяма болка..Когато удоволствието изпълни цялото у тяло той се отпусна до красавицата,която се бе свила на кълбо.Плачеше.Започваше да го дразни,да го дазни ужасно много..Отново удар..И втори,и трети.Последният бе фатален,тя издъхна,издъхна с мисълта,че все пак ще има правосъдие..Мъжа легна до нея с див поглед.
-Само ако не бе толкова упорита да се съпротивляваш..-промърмори си той и стана.Взе тялото й на ръце и го сложи в еин куфар.Извратеният му мозък реши да счупи костите й .Облече се в черно и събра малко дрехи.Сложи ги в един по-малък куфар и заслиза по стълбите с багажа.Дори не си направи труда да повдигне куфарите,остави ги да се блъскат в металните стълби.Отиде в гаража и ги сложи в малкият багажник на спортната си кола.Заключи къщата,взе най-необходимото и потегли.Първата му спирка бе една опустяла поляна на около стотина километра от града.Тя бе заобиколена от гора.Всичко пасваше перфектно..Той запали единият куфар,а после зарови пепелта.
-Наистина сгреши..-измърмори си той и въздъхна.АМи сега?Красивият мъж щеше да отиде другаде,щеше да причини други зверства..Ами семейството на жертвата му?Ами приятелите й.Не го интересуваше..Той бе свършил работата си напълно,бе угасил пожара в себе си..Сега само трябваше да докладва,че е видял своята красавица с някакъв мъж,а после същият мъж да заравя нещо в гората.Бе толкова лесно.Полицията не би се усъмнила,а и да не забравяме,че той бе изчистил уликите перфектно,той бе запалил къщата си,бе забравил нещо в печката..Какво по-добре от това,а и плюс това той е отивал извън града по работа,наистина имаше такава,а и имаше кой да потвърди алибито му..И сега?Нямаше да има възмездие,той бе прекалено невинен,прекалено красив,но и загадъчен..Някой ден и той щеше да умре,но нямаше да е по такъв жесток начин..Мъжа се качи в колата си и настъпи газта.Потегли,мислейки си за най-хубавото момиче,което бе имал през живота си,а и най-хубавото момиче бе имало само него..Красотата му бе прокълната,но нямаше значение щом той успяваше да утолява желанията си..
Написах този разказ вдъхновена от филм,който гледах..Всеки ден има най-малко по едно изнасилване и най-малко петнадесет малтретиррания.Половината от тези зверства остават неразкрити,а другата половина или се разкрива и се дава възмездие на насилника/насилниците или въобще не се хващат чудовищата предизвикали тези зверства..
Момичето се бе скрило в един ъгъл.Цялото трепереше.Беше го страх да погледне нагоре,защото знаеше,че ако го направи това ще е последният път,когато вижда нещо лошо,а тя не искаше..Искаше да вижда как децата се смеят с нея,как кучето й я облизва всяка сутрин,когато станеше,как баща й я въртеше във въздуха,когато бе послушна,как майка й бързо се отказваше от наказанията,които й даваше,когато бе направила някоя пакост..Но това бе преди години,а сега искаше само да види приятелите си,които биха дали всичко за нея,биха се хвърлили и в огъня само за да я спасят,но тя не искаше..Не разбираше какво е направила,че този мъж я бе харесал,да беше хубава,но имаше и много по-красиви от нея.Имаше момичета,които биха я убили,за да бъдат до мъжа,който в момента я търсеше.Искаше да види очите на баща си,усмивката на майка си,която й вдъхваше кураж,но уви,тя знаеше,че това е нейният край.Бе се съгласила на него и сама си бе виновна,че бе толкова доверчива.Преди не беше такава,преди тя беше изградила бетонни стени около себе си,но се появи едно момче,момче,което взе дъха й и сърцето й,а после,тя страда за него и сега се бе поддала на нуждата да има някой до нея,но бе избрала грешният човек..
-Хайде красавице..Излез,знаеш,че нищо няма да ти направя!-примоли се изкуствено мъжа,който оглеждаше къщата си за момичето.Бяха го привлекли дългите й прави коси,малките й розови устни и красивите й синьо-зелени очи.Желанието у него бе нараснало достатъчно през последните няколко седмици,когато я наблюдаваше как се връща от училище,бе извършвал много зверства,но никой не бе заподозрял младият мъж.Дори момичето се бе поддало на красотата му,на прекрасният му глас и на сивите очи,изпълнени с някакво желание..Тя бе твърде малка,едва на петнадесет,за да разбере това желание.Бе чела в книгите какво разчитали жените в очите на любимите си,но уви,тя не разчиташе нищо освен доброта,която лъжеше така изкусно..Мъжа вдиша дълбоко и затвори очи,заслуша се,знаеше,че тя ридае,просто трябваше да слуша внимателно,но за Бога не се чуваше нито шум,сякаш красавицата се бе изпарила..-Мамка му..-изруга тихо той и сложи ръце зад тила си.Бе разбрал,че избърза,ако спечелешедоверието й още малко щеше да стане много по-лесно,тя щеше да бъде негова по нейно собствено желание,щеше да я омае,да я вземе със себе си и да се махнат от този град..А след като му омръзнеше щеше да я убие,а сега ставаше трудно,защото трябваше да се оттърве от красавицата ведна щом утоли желанието си.Но с нея едва ли щеше да стане бързо,както с другите момичета..Те не се дърпаха и му бяха скучни,а той знаеше,че тя ще се дърпа,че няма да иска,че ще пожеае да избяга..А това по някакъв странен начин го устройваше,той искаше да вижда страха в очите на жертвите си,обожаваше този страх..Понякога страха показваше,че може би момичето няма да се справи добре,но друг път показваше истински страх,такъв от какъвто кръвта ти замръзва,а сърцето ти изхвърча от гърдите си..Страх,от който стомаха ти се свива,иска ти се да избягаш,да се скриеш,но знаеш,че заради този страх той ще те намери..Определено сивите му очи те омайваха,а тъмно русата му коса те караше да прокараш пръсти през нея.Пълните му червени устни те подлъгваха да ги вкусиш,а тялото му те караше да искаш да го видиш,да го докоснеш,да ахнеш при допира..А мекият му сладък като мед глас бе привлекателен,оплиташе те в мрежите му,караше те вярваш в това,което казва.Кожата му бе леко тъмна,с приятел лек загар,показващ,че той определено има стил..А прилепналите дрехи,с които бе облечен те дразнеха,искаше ти се да ги махнеш,за да видиш тялото му.Очите му показваха най-силно желанието му.Те бяха скрити под дълги гъсти мигли,точно като на кукла,може би и той бе такъв,но показваше,че и той има сърце, че и той е човек..Но вътре,дълбоко в себе си знаеше,че човечността му я няма,че той има сърце,но то не обича или поне не досега,но дали някой ден щеше да се намери някой,който да обича такова чудовище?Ако се намереше,то тя нямаше да знае за зверствата му,а когато узнаеше..Щеше да се страхува..Да иска да избяга,а тогава щеше да му се наложи да я убие,но знаеше,че няма да е толкова лесно,защото тя щеше да избяга,но той щеше да я намери,а тогава горката жертва щеше да умре по усобено жесток начин..
-Хайде,красавице!Моля те,излез!Омръзна ми да стоя и да те чакам!-проговори отново той,с нотка раздразнение.Момичето стискаше здраво очите си,не смееше да гъкне,защото ако го направеше..Спомни си окуражителния поглед на майка си и отвори очи.Избърса сълзите си и стана.Внимаваше къде стъпва.Вървеше на палци точно както се бе учила да танцува балет.Знаеше,че така той няма да я чуе,нямаше никакъв шанс някой да я чуе изобщо..Мъжа седна на дивана и отново затвори очи,заслуша се,само една малка грешка..Само това му трябваше,за да разбере къде е красавицата му..А въпросната вървече внимателно,палците започваха да я болят,отдавна не бе танцувала балет..Стисна здраво очи и направи една стъпка.Падна,не можа да се задържи и падна.В опита си да се хване за нещо тя бе съборила една ваза и мъжа чу това.Усмихна се самодоволна и стана.С бързи крачки се качи на втория етаж,а момичето се изкачваше към третия.Той я видя,лъчезарна усмивка се появи на лицето му,а момичето погледна назад изплашена,а после се обърна и продължи нагоре.Спъна се от бързината си и падна.Удари брадичката си на твърдите метални стъпала и поряза ръката си на тях.Тъпа болка се появи в дясното й коляно.Когато понечи да стане,мъжа я дръпна за крака на надуло,а тя изпищя.Удряше главата си в твърдия метал,както и тялото си.Силна болка се появи навсякъде в него,а от очите й закапаха сълзи.Той я изправи и я държеше за кръста.
-О,не,не!Не плачи,миличка!-каза й той,изтривайки сълзите й,тя се направи опит да се отдръпне от него,но той бе прекалено силен..Мъжа изсумтя и я взе на ръце.Притискаше я здраво към тялото си,харесваше му да чувства топлината от нейното.-Сега ще почистим раните ти,а после ще се забавляваме.-прошепна й тихо в ухото.Сякаш говореше на малко дете..Красавицата зарида повече,а той притисна леко устните си в косата й.Стомаха й се сви,а тя потръпна.Не усети кога я бе оставил на леглото и бе отишъл в банята.Сега бе моментът да избяга.Но как?Та тя не можеше да се помръдне..Чувстваше болка по цялото си тяло.Тя стисна очи.Нямаше какво да направи.Не можеше да се обади на никого..В същият миг мъжа се върна с аптечка в ръка и с чаша вода.Остави аптечката на пода и седна на леглото до жертвата си.Надигна леко главата й,за да отпие глътка вода.Тя не се съпротиви,бе жадна,гърлото й гореше..-Добро момиче..-прошепна й насилственика и я остави да легне.Извади нужните му неща и започна да почиства раните,които бе получила при срещата си със стълбите.Наложи се да събуе дънките й,тя се съпротиви доста,но в крайна сметка мъжа успя да ги събуе,бе изпозвал малко сила,наистина малко..Когато докосна кожата на единия й крак,момичето настръхна.Пръстите му бяха ледени,той се засмя тихо и погали нежно бедрото й,тя се опита да свие крака си,но той го държеше здраво.Галеше я нежно,искаше да и достави максимално удоволствие..Тя ридаеше тихо,но него не го интересуваше,нуждата бе огромна сега..Мъжа съблече и останалите й дрехи и целуна нежно рамото й.
-Защо аз?-попита го тихо тя.Той й се усмихна очарователно и я погали по косата.Момичето го гледаше с красивите си очи,а той не откъсваше своите от нейните.
-Защото си прекрасна.-отговори й.-Защото ти единствена бе толкова прекрасна,толкова сладка,толкова нежна..-заговори й леко той,а тя преглъна шумно.Ръката му се спусна между гърдите й,мина между ребрата й и се спря на едното й бедро.Устните му нежно галеха врата й,а не след дълго и челюстта й.Толкава я бе хаесал,бе хлътнал по нея,искаше я само за бесе си и нямаше да позволи на никой да я пипне..Щеше да бъде негова и ничия друга..
-Отвращаваш ме..-промълви тихо красавицата,а той стисна челюстта си,хвана грубо ръката и се надвеси над нея.Хвана челюстта й грубо.Стискаше я,с колкото сила имаше.Болеше я,много я болеше..
-Ако те чуя да го кажеш отново ще съжаляваш..-каза й през зъби и я целуна грубо.Тя стискаше устните си,но той ги разтвори насила.Езикът му се влете властво в нейния и колкото и да се опитваше да се отдръпне от него тя не успяваше..Надяваше се само че ще има справедливост за насилственика й дори и тя да не е жива..Мъжа я пусна и съблече тениската си.И ето го ефекта..Тя поиска да пипне божественото тяло,да го усети,но стана дори и по-добре..Усещаше го над нейното,плътно прилепнало към нейното..Сега ръцете а насилника бяха нежни.Галеше я по цялото й тяло,а тя се дърпаше.Не успяваше да се измъкне.Мяташе се като котка,но той бе твърде силен,сякаш бе изваян от мрамор,тялото му бе толкова твърдо,толкова предизвикателно че..
-Моля те,пусни ме..-гласът й бе толкова глух,страхът ясно се подразбираше.Молеше го..Никоя преди не го беше молила.Не бе сгрешил в преценката си,че тя ще се дърпа.Направи го,всеки път,когато го направеше той й посягаше.Бе разцепил устната й,едната й буза бе зачервена,а на места по тялото й имаше синини.Болеше я навсякъде и то още преди да се свържат,преди да бъдат едно цяло..Мъжа свали бързо дънките си,а после нейното бельо и своето.Удари я още няколко пъти,но тя не спираше да се съпротивлява дори и когато бяха свързани.Понякога му се налагаше да спира само за да я усмири.Накрая,когато я докара до удоволствие и самия себе си,я бе оставил за момент само за да си почине,за да може да довърши работата си.Минаха няколко минути и той легна до нея.Уви ръце около нея,устните му бяха до ухото й.Красавицата продължаваше да плаче,тя не бе спирала,болката вече не я интересуваше,искаше просто всичко да свърши,не издържаше..Не я интересуваше,че бе изнасилена,подлъгана..Искаше да умре,сърцето й да спре да бие..Толкова ли невъзможно бе?
-Ти си добро момиче..-прошепна й мъжа,а лицето и се сви в гримаса.-Беше прекрасна,най-добра от всички..-той продължи да й шепти колкомного му е харесало..Колко много иска да задържи,но ще трябва да се оттърве от нея..Значи желанието й щеше да се сбъдне..Може би скоро щеше да е мъртва.А може би не,той можеше да я задържи,да я използва всеки Божи ден..Ръцете му се спускаха по цялото й тяло,вече не потръпваше при допира му.Бе свикнала,ако потръпнеше той можеше да я удари и да я боли повече..Затвори очи и захлипа леко с глас.Мъжа продължи да й шепти цяла вечер,а тя се бе свила в ръцете му,имайки надеждата,че всичко ще свърши скоро,че ще има възмездие за насилника й..Рано сутринта,когато той вече бе заспал,тя реши да се опита да се измъкне.Току-виж успяла,а ако не успееше то той щеше да я убие и да сложи край на всичко..Когато бе седнала на леглото,изплъзнала се ловко от ръцете му,сега обуваща дънките си,нежна ръка хвана нейната и я придърпа назад.Мъжа се надеси над нея със сурово изражение.Удари я,първи път,втори път..По лицето й отново започнаха да се стичат сълзи..Оставаха още няколко фатални удара и тя щеше да издъхне.Това бе радост за нея..Мъжа беше ядосан,искаше тя да разбере,че той е господарят тук..Отново се сляха,но този път тя не се съпротивляваше,нямаше сили,а той бе груб,причиняваше й болка..Голяма болка..Когато удоволствието изпълни цялото у тяло той се отпусна до красавицата,която се бе свила на кълбо.Плачеше.Започваше да го дразни,да го дазни ужасно много..Отново удар..И втори,и трети.Последният бе фатален,тя издъхна,издъхна с мисълта,че все пак ще има правосъдие..Мъжа легна до нея с див поглед.
-Само ако не бе толкова упорита да се съпротивляваш..-промърмори си той и стана.Взе тялото й на ръце и го сложи в еин куфар.Извратеният му мозък реши да счупи костите й .Облече се в черно и събра малко дрехи.Сложи ги в един по-малък куфар и заслиза по стълбите с багажа.Дори не си направи труда да повдигне куфарите,остави ги да се блъскат в металните стълби.Отиде в гаража и ги сложи в малкият багажник на спортната си кола.Заключи къщата,взе най-необходимото и потегли.Първата му спирка бе една опустяла поляна на около стотина километра от града.Тя бе заобиколена от гора.Всичко пасваше перфектно..Той запали единият куфар,а после зарови пепелта.
-Наистина сгреши..-измърмори си той и въздъхна.АМи сега?Красивият мъж щеше да отиде другаде,щеше да причини други зверства..Ами семейството на жертвата му?Ами приятелите й.Не го интересуваше..Той бе свършил работата си напълно,бе угасил пожара в себе си..Сега само трябваше да докладва,че е видял своята красавица с някакъв мъж,а после същият мъж да заравя нещо в гората.Бе толкова лесно.Полицията не би се усъмнила,а и да не забравяме,че той бе изчистил уликите перфектно,той бе запалил къщата си,бе забравил нещо в печката..Какво по-добре от това,а и плюс това той е отивал извън града по работа,наистина имаше такава,а и имаше кой да потвърди алибито му..И сега?Нямаше да има възмездие,той бе прекалено невинен,прекалено красив,но и загадъчен..Някой ден и той щеше да умре,но нямаше да е по такъв жесток начин..Мъжа се качи в колата си и настъпи газта.Потегли,мислейки си за най-хубавото момиче,което бе имал през живота си,а и най-хубавото момиче бе имало само него..Красотата му бе прокълната,но нямаше значение щом той успяваше да утолява желанията си..
Написах този разказ вдъхновена от филм,който гледах..Всеки ден има най-малко по едно изнасилване и най-малко петнадесет малтретиррания.Половината от тези зверства остават неразкрити,а другата половина или се разкрива и се дава възмездие на насилника/насилниците или въобще не се хващат чудовищата предизвикали тези зверства..
